Проблем върху решение.

Фондацията извършва едно действие. Дели. Останалото на тази страница е как проверяваме дали делението изобщо е възможно — и какво отхвърляме, когато не е.

Едно действие.

Знакът за деление не е украса върху името. Той описва какво правим с една тема, преди да решим дали от нея става проект.

Отгоре стои проблемът — но само доколкото някой друг, не ние, го е описал и е сложил дата под описанието. Отдолу стои отговорът — но само ако вече съществува някъде: в закон, в наредба, в ръководство, в съдебно решение. Липсва ли едната страна, няма деление и няма проект.

Ние не измисляме политика и не предлагаме какъв да бъде законът. Разстоянието между двете страни — между това, което вече е решено, и това, което стига до човека — е единственото място, където един сайт върши работа.

Тестът, който проектът минава, преди да съществува.

Шест условия. Идея, която пропада на едно от тях, не се отлага за по-късно — отпада.

1. Проблемът е документиран от някой, който не сме ние. Чужд отчет, съдебно решение, официална статистика. Ако единственият източник сме ние, темата не е готова.
2. Отговорът вече съществува — в закон, наредба, ръководство или решение на съд. Ако трябва тепърва да бъде измислен, работата е на законодател, не наша.
3. Отговорът е реално недостижим за човека, който има нужда от него, и можем да кажем точно защо: език, разпръснатост, остарялост или цена. „Хората не знаят“ не е причина. „Текстът е само на български, стои в три отделни акта, а последната промяна е отпреди месец“ е причина.
4. Никой не го прави достатъчно добре в момента. Проверено, а не предположено — тоест сядаш и четеш какво публикуват другите, включително институциите, преди да твърдиш, че ги няма.
5. Може да се поддържа от много малко хора, безсрочно. Изоставен справочник е по-лош от липсващ: изглежда еднакво уверен и в деня, в който спира да бъде верен.
6. Всяка страница може да носи дата и източник. Ако темата не позволява това, ние не позволяваме темата.

Как изглежда доказана липса.

Ето какво значи „документирано от някой друг“. Числата по-долу не са наши и всяко идва с ограниченията си — те са част от числото, а не бележка под линия.

Другият проект работи с администрация, не с нагласи, и там липсите се броят по документи.

Последното е точно видът липса, който сайт може да покрие: правилото е публикувано, срокът е три месеца, сумата е фиксирана — и се научава късно, защото никъде не стои на разбираем език, на място, което човекът ще намери. UNHCR описва съседния случай: картата, която България издава на лицата с временна закрила, не е документ за самоличност по българското право. Пребиваването е законно; документът не е такъв, какъвто банка или служба е длъжна да приеме.

Защо „рядко“ е метод, а не оправдание.

Два проекта за една година. Това не е изоставане, което смятаме да наваксваме.

Тестът отхвърля повече, отколкото приема. Отпада следното:

• Теми, по които отговорът още не съществува. През 2023 г. по делото „Койлова и Бабулкова срещу България“ Европейският съд по правата на човека установи нарушение на чл. 8, защото държавата не предвижда никаква форма на правно признаване на еднополовите двойки. Решението не изисква брак — изисква рамка, каквато държавата сама избира. Три години по-късно я няма. Липсата е доказана и тежка, и точно затова не е наша: нужен е закон, не сайт.
• Теми, по които някой вече работи добре. Дублирането прилича на дейност и не е.
• Кампании, позиции и реакции по новини. Остаряват за седмица и оставят след себе си страници, които никой не поддържа.
• Всичко, което изисква постоянен персонал, за да не стане невярно.
• Всичко, което не можем да датираме.

Защо всяка страница носи дата и източник.

Справочна страница без дата не е просто неудобна. Тя е опасна.

Пример, който не е хипотетичен. До 30 юли 2026 г. беше вярно, че временната закрила в ЕС изтича на 4 март 2027 г. На тази дата Съветът я удължи до 4 март 2028 г. Недатирана страница, която още изписва 2027 г., звучи днес точно толкова уверено, колкото и вчера, и вече е грешна. Читателят няма как да различи двете.

Затова в ukraine.bg това не е редакционно правило, а условие за сглобяване: страница без проверена дата и без източници не се компилира. Не се компилира значи не се публикува. Правилото се спазва, защото не може да бъде забравено — не защото някой се сеща за него.

Какво би ни накарало да затворим проект.

Четвъртото условие не се проверява веднъж. Ако някой друг — институция, организация, редакция — започне да покрива същата липса и я покрива по-добре, проектът си е свършил работата.

Тогава правилното действие е да спрем и да го напишем: страниците остават като архив с дата, отгоре стои препратка към това, което ги замества, и не се добавя нищо ново. Фондация, която поддържа проект, за да продължи да съществува, вече не покрива теста, който сама е написала.

Същата мярка важи и за нас. Фондация „ДОМ“ е в процес на регистрация. Предвидената форма — в обществена полза — задължава организацията да публикува в публичния регистър годишен доклад и финансов отчет до 30 септември на следващата година, заедно с данни за дарения и дарители. Това не е бреме. Това е същият тест, приложен обратно.